Прочетен: 21271 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2011 12:58
Бог или съществува, или не. Ако той не съществува, няма значение дали сме вярвали в него или не. Смъртта ще си е смърт. Ако обаче има Бог, и ние не сме били вярващи, ще бъдем подложени на вечни мъчения в Ада. Затова, естествено, правилно е да вярваме. Само така няма какво да загубим.
Това е облогът (или гамбитът) на Паскал. Често повдигана тема в религиозните спорове.
На някои хора се струва, че това твърдение подкрепя вярата в Бог. И наистина, на пръв поглед залагаме на нищо или рай, срещу нищо или ад. Лесен избор, нали?
Е, изборът е лесен, но не този, който Паскал защитава. Вижда се, че твърдението е неточно, а също така цинично и до известна степен меркантилно и, във всеки случай, доста далеч от "духовното", което използват религиозните хора, а много близо до материализма, който отричат.
НеточноПаскал някак си априори решава, че религията е ясна. Неутрално погледнато това е безпочвено и даже нагло допускане. Защо Християнството (което без съмнение се защитава тук) да е по-вероятно от Исляма или Юдаизма или която и да е от хилядите религии, появявали се на земята? Ако Ани например вярва в Исус, а Борис не вярва в нито един Бог и Ислямът се окаже истината, и двамата ще идат в един и същи ад, нали? Това, че някой вярва в един Бог, не значи, че ще избегне ада на друг.
Използваните имена - Християнство и Ислям - са недостатъчни, за да се види детайлът и разделението на стотици деноминации на всяка една широко практикувана религия (повърхностен списък). И за повечето от тях може да се каже, че смятат, че привържениците на всяка от останалите ще идат в Ада.До ден днешен Протестанти и Католици се избиват едни други в Ирландия, всеки убеден в Рая, който го очаква, и Ада, който очаква другия. А къде са сведенията за това коя религия да изберем? Някои хора твъдят, че ги имат. За непредубедения наблюдател обаче такива няма, а всички религии и деноминации са с равен шанс за вярност. Aко за момент бъде допуснато, че също така и шансът нито една религия да не е вярна е равен на останалите (а това не е така), се вижда, че от двете страни на залога има не 0 и 1/2, а 0 и 1/10000. Две доста близки числа. Меркантилно
"Но, добре" - може би ще каже Паскал - "все пак даже и едно на милион да беше, шансът е по-добър от нула". Това вече е меркантилното и търгашеското в случая. Да заложи живота си, за да спаси задгробната си кожа. Защото не е вярно, че при избора на религия не се губи нищо. Човек губи именно живота си. Вместо да го използва, за да се радва на света, да открива тайните на вселената, да обогатява познанията си, да е щастлив и доволен през краткия момент, в който може, той се заробва с ограничаващи мисълта суеверия, които пречат на развитието на личността, пречат на развитието на човечеството, пречат на свободата на словото и мисълта, създават вражда за повърхностни разлики в мнението и потискат почти всяко поле за изява. Залага живота си за шанс по-малък от 1/10000. Ако религията се окаже грешна, всяка минута, прекарана във вяра, молитва и църква... е просто пропиляна. Това не си струва.
Все пак, обратно към това 1/10000 и малко математика. За да го получим, допуснахме, че има 9999 религии (а те са повече) и равен по вероятност с тях атеизъм. Атеизмът, обаче, не е равен по вероятност с другите религии. Има много начини, по които може да бъде подхваната тази вероятност, но ако използваме само философия и аритметика, без да навлизаме в същината на научния метод за доказателствата, можем да покажем, че той има поне 50% шанс за вярност. Причината е проста. Той отхвърля всички религии, без да дава преференции към която и да е. Атеизмът отхвърля всички наравно. Щом от едната страна може да бъде прибавяно до безкрайност и тя продължава да бъде еднакво противоположна на другата, това значи, че двете страни са равнопоставени. Ако философът и математик Блез Паскал можеше да прочете това, щеше да види, че в облога си залага единствения си живот за микроскопичния шанс да получи рай. ЦиничноЦиничността на твърдението обаче не приключва дотук. То допуска, че великият, всеможещ, всевиждащ и все[поставете-произволно-деятелно-причастие-тук] Бог може да бъде излъган с едно просто заявление. Когато един човек не вярва в Бог, той прави така заради липсата на доказателства. Някои хора мислят, че е хубаво да се вярва за много повече причини от едно просто спасяване на задника (на душата) си. Някои хора искат да вярват, но просто не могат, защото могат да мислят. Ако твърдението на Паскал цели да убеди тях, то много принизява Бога, когото защитава. Ако такъв човек попадне пред хипотетичния Бог и каже "Ето, Боже, аз ходих на черква, палех свещи, молех се", всевиждащият Бог би трябвало да отговори "Но ти не вярваше. Ти правеше това заради малкия, според теб, шанс да спасиш душата си. Сега си озадачен, че религията ми все пак се оказа вярна, но щастлив за това, че си я спазвал. Обаче религията ми иска вяра, а не лицемерие."
В крайна сметка гамбитът на Паскал е един остарял аргументативен похват, който няма как да се защити в наши дни. Религията не е нещо, което се подразбира. Ограниченията на религиозността не си заслужават на фона на пълното удоволствие от живота. Вярата не е нещо, което се постига с желание за вяра.
Покайте се неверници...
ЕВОЛЮЦИЯ И БОГ – ВЪЗМОЖНАТА ХАРМОНИЯ
Любопитни факти за пътуването, които ще ...
ООН поглъща България през юни 2012
16.07.2011 14:02
доказвате колко далече сте от истината, вярата не се знае, тя се чувства:)
Останете със здраве!
Наздраве!